Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
с с- са сб св сг сд се си ск сл см сн со сп ср сс ст су сф сх сц сч съ сь сю ся	сработвам сработвам се сработване сработя сработя се сравнение сравнителен сравнително сравня сравнявам сравняване сражавам се сражаване сражение сразя сразявам сразяване срам срамежлив срамежливо срамежливост срамен срамене срамлив срамливо срамливост срамниче срамно срамота срамотен срамотия срамотно срамувам се срамуване срамя срамя се срасна срасна се сраствам сраствам се срастване сребреене сребрене сребрея сребрея се сребрист сребристо сребристобял сребро сребробял среброглав среброкос сребролюбец сребролюбив сребролюбие сребролюбка среброткан сребря сребърен сребърник сред среда среден среди средиземен средиземноморие средиземноморски средина средище средищен среднист среднистка средно средноазиатски среднобългарски средновековен средновековие средногорец средногорие средногорка средногорски средноезичен средноимотен средношколец средношколка средношколник средношколски среднощ среднощен средняк средняшки средопостен средопостница средорек средословен средословие средоточие средство срежа сресвам сресване срета сретен среша срешвам срешване среща срещам срещам се срещане срещен срещна срещна се срещу срещулежащ срещуположен срив сривам сривам се сриване срина срина се сритам сритвам сритване сричам сричане сричка срия срия се сроден сродник сродница сродство сродя сродя се сродявам сродявам се сродяване срок срочен срочно срутвам срутвам се срутване срутина срутя сръбвам сръбване сръбкиня сръбна сръбски сръгам сръгвам сръгване сръдла сръдлив сръдльо сръдня сръндак сръчен сръчкам сръчквам сръчкване сръчно сръчност сряда срязвам срязване	сродя̀вам се, -аш се, несв.; сродя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Ставам някому роднина чрез женитба. Сватове искате да ми ставате? Вие? С таквиз хора не се сродявам аз. Йовков. Поласка се той, подлъга се, че ще има богат и учен зет, че ще се сроди с големи хора, с адвокати. Г. Караславов. Искате ли да се сродим? О, да се сродим, да вляза във вашето мило семейство, та това е най-горещото ми желание. Ст. Костов. 2. Прен. Тясно се свързвам с някого и се чувствам много близък, сроден с него. Душите им се сливаха и сродяваха всеки път по-силно. Вазов. Не можеше да свикне тя с новия си дом, с гражданския живот, да се сроди с новите си люде. Дим. Талев.

Речник