сродя̀вам се, -аш се, несв.; сродя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Ставам някому роднина чрез женитба. Сватове искате да ми ставате? Вие? С таквиз хора не се сродявам аз. Йовков. Поласка се той, подлъга се, че ще има богат и учен зет, че ще се сроди с големи хора, с адвокати. Г. Караславов. Искате ли да се сродим? О, да се сродим, да вляза във вашето мило семейство, та това е най-горещото ми желание. Ст. Костов. 2. Прен. Тясно се свързвам с някого и се чувствам много близък, сроден с него. Душите им се сливаха и сродяваха всеки път по-силно. Вазов. Не можеше да свикне тя с новия си дом, с гражданския живот, да се сроди с новите си люде. Дим. Талев.
|