срок, срòкът, срòка, мн. срòкове, срòка (сл. ч.), м. 1. Промеждутък от време, определен за извършване на нещо. Давам ви срок от петнадесет минути да съберете сумата седемстотин хиляди, за да заплатите загубата, която причинихте. К. Ламбрев. Органи на държавната власт в общините и околиите са общинските и околийските народни съвети, избирани от местното население за срок от три години. Конст., чл. 48. 2. Определена дата, до която ще се извърши, изпълни нещо. И откак станах стопанин на тая къща, всичките радости световни ме напуснаха и животът ми се напълни с полици, срокове. Вазов. Свирепият му поглед не предвещаваше нищо добро и аз побързах да изпълня мисията си до дадения срок. Вазов. 3. Част от учебната година, през която се преподава определена учебна материя и се оценява успехът и поведението на ученика. Синът донесе книжка с отлични бележки за първия срок. Учебната година има три срока.
|