сру̀твам, -аш, несв.; сру̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Събарям нещо изградено; сривам. Печално гледат тез останки прашни; / тез срутени стени, грамади, ями. Вазов. Аз знам самотен кът отвъд лозята — / на слънчевия припек до хълма, / до срутената каменна чешма. Н. Ракитин. 2. Правя да се срине нещо (пръст, камъни и под.). Бригадирите срутваха камъни и пръст от височината. срутвам се, срутя се страд.
|