|
сру̀твам се, -аш, несв.; сру̀тя се, -аш, св., непрех. 1. Разрушавам се и падам. Веднага след това се срути и покривът на обора и нов грамаден сноп искри изригна нагоре. Дим. Ангелов. 2. Сривам се надолу. Той знаеше, че по такива кладенци, за да не се срутва пръстта в тях, обикновено укрепяват стените им с дъски. Вазов.
|