|
сръ̀бвам, -аш, несв.; сръ̀бна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. сръ̀бнат, св., прех. 1. Сърбам веднъж или няколко пъти по веднъж. Бай Ганьо сръбне веднъж откъм върха на лъжицата, остави лъжицата и затисне лютата влага с два-три залъка хляб. Ал. Константинов. А когато подир годежа аз поднесох кафе на гостите, дядо поп сръбна еднъж-дваж и отложи чашката настрана. Г. Райчев. Да опитате моето винце. Станало е много резливо и сръбнеш ли една чашка — удря те по главата. А. Каралийчев. 2. Разг. Пийвам малко повече вино или друго алкохолно питие; понапивам се. Току-речи всяка вечер, като сръбнеше хубаво, караше някое от децата си да му изпее една песен. Вазов. сръбвам се, сръбна се страд.
|