сръ̀гвам, -аш, несв.; сръ̀гам, -аш, св., прех. Ръгвам набързо, обикн. с ръка; смушквам. На сутринта стрина Марина сръга мъжа си; — Ставай да ти кажа какво съм решила. А. Каралийчев. Вземи моя будилник. Ето! Като стане девет, сръгай ме в ребрата, но кротко, да се не стресна. А. Гуляшки. сръгвам се, сръгам се страд.
|