сръдня̀ ж. Проява на по-продължителна раздразненост, яд към някого; сърдене. В къщи изпълзяха като змии сръдни, недоразумения. Елин Пелин. Сръднята помежду им се забрави, приказваха за дребни неща, смяха се. Йовков. Севда шеташе със свито сърце, угнетена и наплашена, и си мислеше, че всички сръдни в къщи са все заради нея. Г. Караславов.
|