|
сръ̀чност, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на сръчен; ловкост, похватност, умелост. Малко по малко увличам се и почвам вече по-бързо и с по-голяма сръчност да разчесвам пашкулчетата. Влайков. Учудваха му се на сръчността, сякаш на нивата бе израсъл. К. Петканов. 2. Обикн. мн. Различни видове умения. Предприятията и фабриките се нуждаят от работница, които да владеят повече знания и сръчности.
|