|
сря̀звам, -аш, несв.; срèжа, -еш, мин. св. сря̀зах, св., прех. 1. Режа на късове нещо цяло; нарязвам. Едва на вечерята, когато срязаха любеницата, намери тя сгода да изкаже недоволството си. Дим. Талев. Още като забиеш ножа, и се пука — каза той, като сряза динята. Йовков. || Прерязвам, разрязвам. Па му кажи да си отваря очите, да не среже някоя пъпчица. Ал. Константинов. Двама партизани трябваше да срежат телефонните жици, други седем трябваше да се промъкнат тихо до постовете. М. Марчевски. 2. Прен. Прекъсвам грубо някого, който говори, или отговарям грубо на някого; смъмрям, нахоквам. Тя тъй му се сопва и тъй го срязва, щото да не помисли вече да повтори. Влайков. Той каза на Киневица, че я викат в общината. — Комуто трябвам, да дойде, ей ме мене! — сряза го тя и обърна гръб. Г. Караславов. Бай Стоян го просто сряза, като му викна сърдито да се махне от главата му. Ст. Чилингиров. срязвам се, срежа се страд.
|