стàва ж. 1. Анат. Подвижна връзка между краищата на костите, място, където се свързват костите чрез сухожилия у човека и животните. Става дядо Петко, попротегне се, поизпращят вкочанените стави, нарами торбицата и пак повлачи подбитите нозе. Ал. Константинов. Една тъпа, неопределена болка се подигаше в душата му, ломеше всичките му стави, обезсилваше го. Йовков. Лазар взе да огъва пръстите си, ставите му изпращяха. А. Гуляшки. 2. Отделна съставна част на машина или на някои духови музикални инструменти. Измъкна из силяха си ставите на кавала, сглоби го и засвири. Влайков. Работех пак в завода. А пък то / уж същия завод. машини същи, / но частите им блеснали — злато! / И ставите им някак по-могъщи. Вапцаров.
|