стàвам, -аш, несв.; стàна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Вдигам се от седнало или полегнало положение, изправям се на крака. Дядо Въльо свърши разказа си. Замълчахме и двама и станахме да си ходим. Йовков. Кучетата, които лежаха под масата, станаха лениво, подушиха го и пак легнаха под масата. Елин Пелин. || Изправям се на крака и се отдалечавам от мястото, където съм седял; напускам. Малко преди полунощ станаха всички от трапезата. Време беше за почивка и за сън. Дим. Талев. 2. Вдигам се от леглото след сън. Щом хаджи Генчо стане утринта от постелята си, то тоя си час отива в черкова. Каравелов. Ходехме по нивите, работехме. Дойдеше ли жетва, там лягахме, там ставахме. Йовков. На утрото той не дочака ранобудния глас на петела, а стана по-рано и обиколи пак Белчо. Елин Пелин. Ставам късно. 3. Вдигам се на борба срещу някого; разбунтувам се, въставам. Стани, стани, юнак балканска, / срещу народа отомански / ти българите поведи! Д. Чинтулов. Вождът е Бенковски / Гласът, който каза: „Вървете! да мрем! / Ставайте, робове! Аз не ща ярем!“ Вазов. Станете, вий, деца на Лондон, Берлин, Рим, / умира старий свят, ний нов ще сътворим! Смирненски. 4. Прен. Вдигам се от болест; оздравявам. Да не цъфнеш, да не пекнеш, / дъще клета, със Дойчина, / да окапеш, дето седнеш — / да не станеш по година! Ботев. Вариха му лайкучка, синап му налагаха, с топли трици го връзваха, и мина му, стана той, съвзе се. Г. Караславов. Заболя го корем, легна той уж на шега в леглото си и повече не стана. Св. Минков. 5. Придобивам, добивам друго качество или преминавам в друго положение, състояние. От днеска нататък българският род / история има и става народ! Вазов. Той стана затворен, не дружеше много с хората. Елин Пелин. Борисе, не ми харесваш, станал си нервен и подозрителен. К. Петканов. Гайдата редеше ситно-ситно, играта ставаше буйна. Йовков. Станала от рано стопанка, тя стана и майка на братята си и сестрите си. Вазов. Хайде прибери се, стана късно. Елин Пелин. || Отдавам се на някаква дейност, занятие, получавам някаква професия, служба, чин, звание. Не плачи, майко, не тъжи, / че станах азе хайдутин. Ботев. Цонка, за да поолекне на баща ѝ, бе станала основна учителка в Казалар. Вазов. Той сам е свирил някога на цигулка и е вярвал, че ще стане музикант. Св. Минков. Станах лекар. 6. Съм, бивам някакъв. И кога, майко, пораснат, / като брата си ще станат — / силно да любят и мразят. Ботев. Нека той познае от мойто писанье, / че голям е той бил и пак ще да стане. Вазов. Какъв овчарин ще ми станеш ти! Ще заспиш, а вълкът ще доде, ще ти издави овцете. Йовков. || Оказвам се някакъв. Пътят им ставаше тройно дълъг и Иванов с униние чу от Осман, че още две нощи ще бъдат гости на Делиорман. Вазов. Избухва караница и намесата на Стоил става необходима. Йовков. Динко махна с ръка. По-нататъшното разпитване на пленника ставаше безпредметно. Дим. Димов. 7. Разг. С предлог за — годен съм, бива ме за нещо, мога да служа за нещо. Цвете — на лимон удря, и за цяр става — ѝ рече дядо Стоян. Цани Гинчев. Твоят (пистолет) за какво става? — засмя се Гърбушката. — Зайци да плашиш. М. Марчевски. Тази дреха става още за носене. || Готов съм. И ливадата там при Агъла е станала за коситба. Влайков. Ще стане ли скоро качамакът? — запитах девойката. Н. п. Филипов. 8. Върша се, извършвам се, правя се, наставам. Повсеместни приготовления за въстание са ставали в целия окръг. Величков. Захаринчо не разбираше нищо от това, което ставаше в къщи, но усещаше, че майка му страда. Елин Пелин. Прелом велик стана в душата ѝ. Вазов. Всички едногласно признаваха голямата промяна, станала у него. Йовков. || Състоя се. Тоя път заседанието, вместо да стане в дворската градина на бай Мича, стана в стаята му. Вазов. Новото дружество трябваше да има там заседание, но то не стана. Йовков. В празничен ден около извора ставаше малък събор. Г. Караславов. 9. Рядко. Само 3 л. За време — идва, настава. Времето минава, нощ става — няма никой. Вазов. По тоя път замина Лазо и я остави. Остави я за пуста печалба Усилни годините станаха, какво да се прави! Елин Пелин. Когато излезе оттам, бе станало време за вечеря. Дим. Димов. Стана пладне, а тях още ги няма. 10. Разг. Обикн. св. Предприемам нещо, заемам се да извърша нещо. Трябва да ѝ е досадило да ме чака и е станала да ме търси. Вазов. || В пов. накл. — за изразяване на подкана да се предприеме, извърши нещо; хайде. Стани приготви нещо за ядене, че обед приближава. Хайде! Йовков. 11. Разг. Достигам до някакъв размер, количество, брой; възлизам на, наброявам. Де се е чуло видяло / три пъти жена да близни, / три пъти по три момчета — / станали девет момчета. Нар. пес. Изкопът стана два метра дълбок. Дългът стана десет хиляда лева. В класа станаха двадесет и пет души. || Разг. За време, възраст — навършвам, изпълвам, изминавам. Два месеца вече ставаха, откакто Митрофан Дакито беше назначен мирови съдия в спокойния градец. Вазов. Когато стана на двадесет години, подстригаха го в монашески чин. Елин Пелин. Кученцата станаха на един месец и започнаха да играят помежду си. Ем. Станев. 12. Образувам се, получавам се, добивам се. Повече дърва тури, нека да стане голям огънят. Вазов. Хубав мед става тук, защото всякакво цвете има. Йовков. От старо дърво обръч не става. Послов. 13. За растение, посеви, плод и под. — никна, пониквам, вирея, раста, раждам се. Ниви не стават по стръмните ѝ склонове. Вазов. Трябва да е станала хубава трева, гъста и жилава. Йовков. Тук се сее ръж, от овощията стават: череши, сливи. Вазов. Житата станаха ли тая година? 14. Имам успешен край, резултат; уреждам се, излизам добре. Никога не съм била тъй весела. Нещо ми казва, че работата ще стане. Йовков. 15. Прилягам, по мярка съм. Как, отец Иеротей оставя отключено? — Не, но моят ключ става на вратата му. Вазов. Ти да видиш! — обърна се след малко той плах и учуден. — И обущата не ми стават. Г. Караславов. 16. В съчет. с някои съществителни, прилагателни или наречия означава това, което изразяват съществителното, прилагателното и наречието, напр. става възможно — може; става въпрос — запитва се, заговорва се; става дума — заговорва се; ставам голям — пораствам; ставам друг — променям се; ставам за смях — заслужавам да ми се смеят; ставам за срам — посрамвам се, излагам се; ставам причина — допринасям, причинявам, виновен съм за нещо; става нужда — налага се; става очевидно, ясно — вижда се, разбира се; става тихо — утихва и др. 17. Само 3 л. или безл. Случва се. А бе забравих да ти кажа каква работа стана с даскалицата! Вазов. Решително това ставаше за първи път в живота му! Йовков. Нищо лошо няма да стане. 18. Безл. В съчет. с лично местоимение в дат. пад. и наречие — изпитвам, чувствам нещо приятно или неприятно. Лалка се почувствува сега по-бодра и на сърцето ѝ стана по-леко. Вазов. Галунка се засрами, стана ѝ смешно, че се бои. Йовков. На Захаринчо му стана жално. Елин Пелин. Стана му срамно и съвестно, че се е успал. Ем. Станев. 19. Разг. Безл. При отговор — бива, ще бъде, да. Искам да се поборя с нея (мечката). — Става, става, побратиме. Д. Немиров. □ Дума да не става! (разг.) — в никакъв случай, по никой начин. Думата ми на две не става (разг.) — не отстъпвам от казаното, държа да се изпълни волята ми. Което рече веднъж дядо Добри, на две не става. П. Ю. Тодоров. Кръвта вода не става (разг.) — роднинството не се разваля. Откак съм станал човек (разг.) — откакто се помня като съзнателно същество. Ставам на крак — мобилизирам се за някаква дейност. Ставам на крака — а) Изправям се. Чумакът беше станал на крака и се мъчеше да му подражава от мястото си. Йовков. б) Вдигам се от болест; оздравявам. Тя бе оздравяла и станала на крака от това радостно събитие. Вазов. Ставам на кука (разг.) — много отслабвам телесно; измършавявам. Ставам някому на крака — изправям се, за да изразя уважението си към някого. Първенците го много обичаха, защото всякога им ставаше на крака. Вазов. Ставам на пух и прах (разг.) — бивам напълно унищожен. Ставам човек (разг.) — напредвам, преуспявам в работата си; издигам се, замогвам се. Убедиха ги да дадат чедото си на консула, да се изучи, да стане човек. Ал. Константинов.
|