Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
с с- са сб св сг сд се си ск сл см сн со сп ср сс ст су сф сх сц сч съ сь сю ся	стабилен стабилизационен стабилизация стабилизирам стабилизиране стабилитет стабилно стабилност став става ставам ставане ставен ставка ставропигиален стагнация стаден стадиален стадиалност стадиен стадий стадийност стадион стадия стадо стаен стаено стаж стажант стажантка стажантски стажувам стакан сталагмит сталактит стамболка стан стана стандарт стандартен стандартизация стандартизирам стандартизиране стандартно станеник станенин станиол станиолов становище станси станувам стануване станционен станция станя стапям стапяне стар стараене старание старателен старателно старателност старая се стареене старей старейшина старец старешката старешки старея старик старина старинен старинност старински старица старо- старобългарски староверец староверски старовременен старовремски старогръцки стародавен староеврейски старозаветен старолик старомоден старомодно старомодност старопечатен старопиталище старопланински старопрестолен старославянски старост старт стартирам стартиране стартов старчески старши старшина старшинство старшия статив статика статист статистик статистика статистичен статистически статистично статистка статичен статически статичност статия статуетка статукво статус статут статуя стафиди стационар стационарен стационарно стационер стачен стачка стачкоизменник стачкувам стачкуване стачник стая стаявам стаяване ствол стволест стволоват стеарат стеарин стеаринов стебло стегна стегна се стегнат стегнато стегнатост стека се стелен стелене стелка стеля стеля се стена стенание стенвестник стенен стенене стенлист стенобитен стенобоен стенограма стенограф стенографен стенографирам стенография стенографка стенографски стенопис стенописен стенописец степ степам степвам степване степен степенувам степенуване стереометрически стереометрия стереоскоп стереоскопичен стереоскопически стереотип стереотипен стереотипичен стереотипия стереотипно стереотипност стерилен стерилизатор стерилизация стерилизирам стерилизиране стерилност стерлинг стероиди стеснение стеснено стеснителен стеснително стеснителност стесня стесня се стеснявам стеснявам се стесняване стечение стига стигам стигане стигна стид стиден стил стилен стилизатор стилизация стилизирам стилизиране стилист стилистика стилистичен стилно стило стилознание стимул стимулация стимулирам стимулиране стина стипендиант стипендиантка стипендия стипца стипчав стипчив стипчивост стисвам стискам стискам се стискане стислив стиснат стиснатост стих стихвам стихване стихиен стихийно стихийност стихия стихна стихоплет стихоплетец стихоплетство стихосбирка стихосложение стихотворен стихотворение стихотворец стихотворство стичам се стичане сто сто- стобор стоварвам стоварвам се стоварване стоварище стоваря стоваря се стоварям стоварям се стоваряне стоглав стогодишен стогодишнина стоеж стоене стоешката стоешком стожер стоик стоицизъм стоически стойка стойност стойностен стока стокилограмов стоков стоковост стокознание стокообмен стокооборот стокообращение стокопроизводител стокопроизводство стократен стократно стокхолмски стол столар столарски столарство столевка столевов столен столетен столетие столетник столетница столик столица столичанин столичанка столичен столник столнина столова столоват столовит столувам стомана стоманен стоманолеяр стоманолеярен стоманолеярна стоматит стоматолог стоматологичен стоматологически стоматология стомах стомашен стомна стон стонога стоп стопан стопанин стопанисвам стопанисване стопанка стопановед стопановедски стопански стопанство стопля стоплям стопляне стопроцентов стопроцентово стопя стопявам стопяване сторвам сторване сторък сторя стотак стотарка стотен стотин стотина стотинка стотица стотна стотник стохиляден стохилядник сточен стоя стоялка стояло стояне стоянка страдален страдалец страдалка страдалник страдалница страдално страдалчески страдам страдане страдание страдателен страдая страден страж стража стражар стражарин стражарски стражеви страна странен странене страница страничен странник странно странноприемница странност странствам странстване странство страня страст страстен страстно страстност стратег стратегичен стратегически стратегия стратор стратосфера стратосферен стратурков страх страхлив страхливец страхливка страхливко страхливо страхливост страховит страховито страховитост страхопочитание страхопъзла страхопъзльо страхотен страхотия страхотно страхувам се страхуване страшен страшилище страшило страшлив страшник страшно страя страя се стрела стрелба стрелбище стрелвам стрелвам се стрелване стрелец стрелка стрелкам стрелкам се стрелкане стрелкови стрелна стрелна се стреловиден стреловит стрелочник стрелям стрелям се стреляне стремглав стремглаво стреме стремеж стремителен стремително стремителност стремление стремя стремя се стрептомицин стрептомицинов стрес стресна стреснат стреснато стреха стрешина стривам стриване стригане стрида стрижа стрижба стрижене стрика стрико стриков стриктен стриктно стрина стринин стринка стринкин стрихнин стрихнинов стрия строг строго строгост строевак строеви строеж строен строене строител строителен строителка строителски строителство строй стройник стройница стройно стройност стронциев стронций строп строполя строполявам строполяване строполясам строполясам се строполясвам строполясвам се строполясване строфа строша строшавам строшаване строя строявам строяване струва струвам струвам се струване струг стругар стругарка стругарна стругарски стругарство струговам струговане струен стружка струйка структура структурален структурен структурирам структуриране струна струнен струненица струпам струпам се струпвам струпвам се струпване струпей струпяв струпясам струпясвам струпясване струя струя се стръв стръвен стръвник стръвница стръвнишки стръвно стрък стръка стръмен стръмнина стръмнище стръмно стръсвам стръсване стръскам стръсквам стръскване стрясвам стрясване стряскам стряскане стряха стубел стубла стублица студ студен студенея студенина студено студенокръвен студент студентка студентски студентствам студентстване студентство студиен студио студия студоустойчив студоустойчивост студувам студуване студя ступам ступвам ступване стъблен стъблест стъбло стъгда стъквам стъкване стъклар стъклария стъкларски стъкларство стъклен стъкленица стъкло стъкловиден стъклообразен стъклопис стъкмя стъкмявам стъкмяване стъкна стъкълце стълб стълба стълбец стълбица стълбище стълбовиден стълбовидно стълбообразен стълбообразно стълкновение стълп стълпник стълпотворение стълпя стълпя се стълпявам стълпявам се стълпяване стъмвам се стъмване стъмня стъмня се стъмнявам стъмнявам се стъмняване стъпа стъпало стъпвам стъпване стъписам се стъписвам се стъписване стъпка стъпквам стъпна стъпча стъпя стъпям стъпяне стървене стървя стърга стъргалка стъргало стъргане стърготина стържа стържене стърнище стърпя стърпя се стърпявам стърпявам се стърся стърча стърчене стърчиопашка стърчишка стършел стършелов стяг стягам стягам се стягане	стàвам, -аш, несв.; стàна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Вдигам се от седнало или полегнало положение, изправям се на крака. Дядо Въльо свърши разказа си. Замълчахме и двама и станахме да си ходим. Йовков. Кучетата, които лежаха под масата, станаха лениво, подушиха го и пак легнаха под масата. Елин Пелин. \|\| Изправям се на крака и се отдалечавам от мястото, където съм седял; напускам. Малко преди полунощ станаха всички от трапезата. Време беше за почивка и за сън. Дим. Талев. 2. Вдигам се от леглото след сън. Щом хаджи Генчо стане утринта от постелята си, то тоя си час отива в черкова. Каравелов. Ходехме по нивите, работехме. Дойдеше ли жетва, там лягахме, там ставахме. Йовков. На утрото той не дочака ранобудния глас на петела, а стана по-рано и обиколи пак Белчо. Елин Пелин. Ставам късно. 3. Вдигам се на борба срещу някого; разбунтувам се, въставам. Стани, стани, юнак балканска, / срещу народа отомански / ти българите поведи! Д. Чинтулов. Вождът е Бенковски / Гласът, който каза: „Вървете! да мрем! / Ставайте, робове! Аз не ща ярем!“ Вазов. Станете, вий, деца на Лондон, Берлин, Рим, / умира старий свят, ний нов ще сътворим! Смирненски. 4. Прен. Вдигам се от болест; оздравявам. Да не цъфнеш, да не пекнеш, / дъще клета, със Дойчина, / да окапеш, дето седнеш — / да не станеш по година! Ботев. Вариха му лайкучка, синап му налагаха, с топли трици го връзваха, и мина му, стана той, съвзе се. Г. Караславов. Заболя го корем, легна той уж на шега в леглото си и повече не стана. Св. Минков. 5. Придобивам, добивам друго качество или преминавам в друго положение, състояние. От днеска нататък българският род / история има и става народ! Вазов. Той стана затворен, не дружеше много с хората. Елин Пелин. Борисе, не ми харесваш, станал си нервен и подозрителен. К. Петканов. Гайдата редеше ситно-ситно, играта ставаше буйна. Йовков. Станала от рано стопанка, тя стана и майка на братята си и сестрите си. Вазов. Хайде прибери се, стана късно. Елин Пелин. \|\| Отдавам се на някаква дейност, занятие, получавам някаква професия, служба, чин, звание. Не плачи, майко, не тъжи, / че станах азе хайдутин. Ботев. Цонка, за да поолекне на баща ѝ, бе станала основна учителка в Казалар. Вазов. Той сам е свирил някога на цигулка и е вярвал, че ще стане музикант. Св. Минков. Станах лекар. 6. Съм, бивам някакъв. И кога, майко, пораснат, / като брата си ще станат — / силно да любят и мразят. Ботев. Нека той познае от мойто писанье, / че голям е той бил и пак ще да стане. Вазов. Какъв овчарин ще ми станеш ти! Ще заспиш, а вълкът ще доде, ще ти издави овцете. Йовков. \|\| Оказвам се някакъв. Пътят им ставаше тройно дълъг и Иванов с униние чу от Осман, че още две нощи ще бъдат гости на Делиорман. Вазов. Избухва караница и намесата на Стоил става необходима. Йовков. Динко махна с ръка. По-нататъшното разпитване на пленника ставаше безпредметно. Дим. Димов. 7. Разг. С предлог за — годен съм, бива ме за нещо, мога да служа за нещо. Цвете — на лимон удря, и за цяр става — ѝ рече дядо Стоян. Цани Гинчев. Твоят (пистолет) за какво става? — засмя се Гърбушката. — Зайци да плашиш. М. Марчевски. Тази дреха става още за носене. \|\| Готов съм. И ливадата там при Агъла е станала за коситба. Влайков. Ще стане ли скоро качамакът? — запитах девойката. Н. п. Филипов. 8. Върша се, извършвам се, правя се, наставам. Повсеместни приготовления за въстание са ставали в целия окръг. Величков. Захаринчо не разбираше нищо от това, което ставаше в къщи, но усещаше, че майка му страда. Елин Пелин. Прелом велик стана в душата ѝ. Вазов. Всички едногласно признаваха голямата промяна, станала у него. Йовков. \|\| Състоя се. Тоя път заседанието, вместо да стане в дворската градина на бай Мича, стана в стаята му. Вазов. Новото дружество трябваше да има там заседание, но то не стана. Йовков. В празничен ден около извора ставаше малък събор. Г. Караславов. 9. Рядко. Само 3 л. За време — идва, настава. Времето минава, нощ става — няма никой. Вазов. По тоя път замина Лазо и я остави. Остави я за пуста печалба Усилни годините станаха, какво да се прави! Елин Пелин. Когато излезе оттам, бе станало време за вечеря. Дим. Димов. Стана пладне, а тях още ги няма. 10. Разг. Обикн. св. Предприемам нещо, заемам се да извърша нещо. Трябва да ѝ е досадило да ме чака и е станала да ме търси. Вазов. \|\| В пов. накл. — за изразяване на подкана да се предприеме, извърши нещо; хайде. Стани приготви нещо за ядене, че обед приближава. Хайде! Йовков. 11. Разг. Достигам до някакъв размер, количество, брой; възлизам на, наброявам. Де се е чуло видяло / три пъти жена да близни, / три пъти по три момчета — / станали девет момчета. Нар. пес. Изкопът стана два метра дълбок. Дългът стана десет хиляда лева. В класа станаха двадесет и пет души. \|\| Разг. За време, възраст — навършвам, изпълвам, изминавам. Два месеца вече ставаха, откакто Митрофан Дакито беше назначен мирови съдия в спокойния градец. Вазов. Когато стана на двадесет години, подстригаха го в монашески чин. Елин Пелин. Кученцата станаха на един месец и започнаха да играят помежду си. Ем. Станев. 12. Образувам се, получавам се, добивам се. Повече дърва тури, нека да стане голям огънят. Вазов. Хубав мед става тук, защото всякакво цвете има. Йовков. От старо дърво обръч не става. Послов. 13. За растение, посеви, плод и под. — никна, пониквам, вирея, раста, раждам се. Ниви не стават по стръмните ѝ склонове. Вазов. Трябва да е станала хубава трева, гъста и жилава. Йовков. Тук се сее ръж, от овощията стават: череши, сливи. Вазов. Житата станаха ли тая година? 14. Имам успешен край, резултат; уреждам се, излизам добре. Никога не съм била тъй весела. Нещо ми казва, че работата ще стане. Йовков. 15. Прилягам, по мярка съм. Как, отец Иеротей оставя отключено? — Не, но моят ключ става на вратата му. Вазов. Ти да видиш! — обърна се след малко той плах и учуден. — И обущата не ми стават. Г. Караславов. 16. В съчет. с някои съществителни, прилагателни или наречия означава това, което изразяват съществителното, прилагателното и наречието, напр. става възможно — може; става въпрос — запитва се, заговорва се; става дума — заговорва се; ставам голям — пораствам; ставам друг — променям се; ставам за смях — заслужавам да ми се смеят; ставам за срам — посрамвам се, излагам се; ставам причина — допринасям, причинявам, виновен съм за нещо; става нужда — налага се; става очевидно, ясно — вижда се, разбира се; става тихо — утихва и др. 17. Само 3 л. или безл. Случва се. А бе забравих да ти кажа каква работа стана с даскалицата! Вазов. Решително това ставаше за първи път в живота му! Йовков. Нищо лошо няма да стане. 18. Безл. В съчет. с лично местоимение в дат. пад. и наречие — изпитвам, чувствам нещо приятно или неприятно. Лалка се почувствува сега по-бодра и на сърцето ѝ стана по-леко. Вазов. Галунка се засрами, стана ѝ смешно, че се бои. Йовков. На Захаринчо му стана жално. Елин Пелин. Стана му срамно и съвестно, че се е успал. Ем. Станев. 19. Разг. Безл. При отговор — бива, ще бъде, да. Искам да се поборя с нея (мечката). — Става, става, побратиме. Д. Немиров. □ Дума да не става! (разг.) — в никакъв случай, по никой начин. Думата ми на две не става (разг.) — не отстъпвам от казаното, държа да се изпълни волята ми. Което рече веднъж дядо Добри, на две не става. П. Ю. Тодоров. Кръвта вода не става (разг.) — роднинството не се разваля. Откак съм станал човек (разг.) — откакто се помня като съзнателно същество. Ставам на крак — мобилизирам се за някаква дейност. Ставам на крака — а) Изправям се. Чумакът беше станал на крака и се мъчеше да му подражава от мястото си. Йовков. б) Вдигам се от болест; оздравявам. Тя бе оздравяла и станала на крака от това радостно събитие. Вазов. Ставам на кука (разг.) — много отслабвам телесно; измършавявам. Ставам някому на крака — изправям се, за да изразя уважението си към някого. Първенците го много обичаха, защото всякога им ставаше на крака. Вазов. Ставам на пух и прах (разг.) — бивам напълно унищожен. Ставам човек (разг.) — напредвам, преуспявам в работата си; издигам се, замогвам се. Убедиха ги да дадат чедото си на консула, да се изучи, да стане човек. Ал. Константинов.

Речник