стàден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който живее в стадо. Стадно животно. || Който се води на стада. Стаден живот. 2. Който е присъщ, свойствен на стадо. Животните, верни на своя стаден инстинкт, се дърпаха с всички сили, скачаха на разни страни блееха. К. Ламбрев. Ехото на боя се усилва и заедно с това отслабва волята да вървим. Все пак стадното чувство надвива — колоната се движи напред като огромна гъсеница. Л. Стоянов.
|