|
стан1, стàнът, стàна, мн. няма, м. Поет. Тяло на човек; снага. Величественият стан на стареца достигаше до потока. Вазов. Хубава си, мила моя, / любава си: / гъвък стан, фиданка съща. Яворов. А под снопите жетварите / ще привеждат морен стан. Смирненски.
стан2, стàнът, стàна, мн. стàнове, стàна (сл. ч.), м. Място извън селище, където временно се е разположила войска в палатки, землянки и др. за почивка, пренощуване или обучение; лагер. Топовете щели да загърмят в същото време от гробищата към турския стан. З. Стоянов. Войводата рязко разбута ниските клоне и се отправи с едри крачки към стана си. Ст. Загорчинов. Построиха стан, наредиха землянките една до друга, побиха знаме. А. Каралийчев. || Обикн. в миналото — място извън селище, където са живели временно на палатки, на шатри скитнишки племена; бивак. Край брега на тиха Струма / спря се закъснял керван; / скитниците катунари / ще стануват тука стан. П. П. Славейков. || Място за летуване на деца или младежи на палатки или леки постройки; лагер. Това лято ще бъдат организирани повече станове за пионери. Младежки стан.
стан3, стàнът, стàна, мн. стàнове, стàна (сл. ч.), м. Уред или машина за тъкане. По цял ден тя седеше на стана в слънчевия пруст и тъчеше. Елин Пелин. Цяла зима пях на стана, / пя със мене и кросното, / с песни дотъках платното. Багряна. Работя на няколко стана. Тъкачен стан. Автоматичен стан.
|