станенѝк, мн. -ци, м. Диал. 1. Женен мъж, който води коледарите и който знае най-добре коледните песни и благословии. Низ по село скупом ходят / китни млади коледари. / Начело им станеника, / той ги стани, той ги води. П. П. Славейков. 2. Станенин, стопанин.
|