стàнция ж. (лат.). 1. Място, където спират влакове, за да се качват и слизат пътници, да се товарят и разтоварват багажи, стоки и др.; гара. Тогава видях, че там имало още двама пътници, качили се вероятно от ихтиманската станция. Вазов. Влакът напусна станцията с бавен грохот. Вазов. На станцията нямаше кола и аз блъсках пеш. Елин Пелин. Железопътна станция. 2. Сграда, разположена на такова място, с работни помещения за железопътния персонал и помещения за престой на пътници; гара. 3. Остар. Място за престой, където някога са се сменяли конете на превозните средства. Пътник рядко спира — промени конете си на станцията, па хайде — бяга. Вазов. 4. Название на специално обзаведени учреждения, предприятия или пунктове за обслужване в различни области на стопанския, културния и административния живот. И около телефонната станция трупаха се големи групи войници. Йовков. Телеграфо-пощенска станция. Машинно-тракторни станция. Помпена станция. Радиопредавателна станция. Здравна съвещателна станция. Обеззаразителна станция. Семечистачна станция. || Название на някои специални научно-изследователски учреждения за опити и наблюдения в различни области на науката. Метеорологическа станция. Опитна станция за земеделски култури. Селекционна станция. Хидро-метеорологическа станция. □ Почивна станция — специално обзаведена постройка за почивка на трудещи се през време на отпуск или за летуване на деца и младежи.
|