старèйшина, -та, мн. -и, м. 1. Истор. В родовото общество и в предфеодалния период на славяните — глава на родовата община, избран между старите и влиятелни нейни членове. 2. Старин. По-възрастен човек, избран в ръководството на обществените работи. На Гергьовден дядо Павле Локвенец ѝ наброи пред всички там старейшини и други селяни шест лири — втората половина от заплатата ѝ за тая година. Дим. Талев. Събраха се един ден старейшините, дойде и кметът. Заключиха се в общината да видят какво да правят. Чудомир. || Остар. Началник в чета; десетник, стотник. Колкото по-добри коне имаше в селото, бяха отстъпени на нашата хвърковата чета от страна на панагюрските граждани. Тия последните сами бяха дошли да ги предадат на старейшините. З. Стоянов.
|