|
стàрешки, -а, -о, прил. Който е присъщ, свойствен на старец; старчески. Дъхът му се спираше и старешкото му сърце биеше страшно от умора. Елин Пелин. Чу се суха старешка кашлица. Йовков. Другият глас — нисък и старешки — отговори нещо неразбрано. Ст. Загорчинов.
стàрешки. Нареч. от прил. старешки; като старец, немощно, старешката. Той хвана бастуна си, надигна се и, без да плати кафето, затича се по старешки подире им. Ст. Дичев.
|