старинà ж. 1. Обикн. мн. Старост, стари години. Той на старини беше останал без жена, без деца. Елин Пелин. На младини се е борил за свобода, на старини ще бди над живота, ще брани беззащитните деца от злото. К. Петканов. Доживях радостни старини. 2. Старинност. Мотивите и темите на българските народни песни често изненадват със своята старина. П. П. Славейков. 3. Време, което е отдавна минало, някогашна, отдавнашна епоха. Полека се вдълбах, унесох в тъмнините, / найдох се, заживях в дълбока старина. Вазов. 4. Старинна постройка или предмет, ценни като паметници на културата, изкуството. Други старини са евангелия и ръкописи от XV и XVI векове, скъпоценни, златни и сребърни черковни утвари, дарове от патриарси. Вазов. Закон за опазване на старините.
|