старѝнен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който е запазен, съществува от далечни времена; някогашен, древен. Няколко скъпоценни старинни документи позволяват ни да погледнем в самото най-отдалечено минало. Вазов. Старинният град беше покрит с лека мъгла. Г. Белев. Чистата и естествена реч, своеобразната красота на един старинен бит, още жизнен и запазен, — всичко това го трогваше дълбоко. Йовков. Старинен дворец. Старинна мебел. Старинна носия. Старинен музикален инструмент. Старинни танци. Старинна легенда. Старинна песен. 2. Който е присъщ на по-стара епоха, който се е употребявал някога и е излязъл от употреба вече; остарял, някогашен, архаичен. Особено много ме унисаше Софронието със своя старинен език и със старинните си църковнославянски букви. Ст. Чилингиров. Старинни думи.
|