старобъ̀лгарски, -а, -о, прил. 1. Който е свързан с някогашните българи. След като млъкнаха бабите, раздадоха се сладкозвучни гласове на младите булки, които пееха юнашки старобългарски песни. В. Друмев. Старобългарска епоха. Старобългарска азбука. Старобългарски език. Старобългарска литература. 2. Като същ. м. старобългарски — старобългарски език, езикът на българите от IX в. до XI в.
|