староврèменен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Старовремски, старинен. Слънцето свети по сребърните ѝ накити, по чапразите, по дебелите старовременни гривни. Елин Пелин. Старовременна къща. Старовременна песен. 2. Някогашен. Той го бе прекарал в усамотени мечтания посред природата и унасяне в старовременното минало. Вазов.
|