стародàвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. 1. Старинен, старовремски. Тъмен блян ме носи в онзи край честит, / онзи край, за който в песните се пей / и се в стародавни приказки спомина. П. П. Славейков. 2. Някогашен, минал. Размислям се за стародавни дни, за годините на минали векове. Ст. Загорчинов.
|