старомòден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който е по старата мода. С тоя жълто боядисан кабриолет, овехтял и малко старомоден, тя дохождаше по два-три пъти в седмицата в Сеново да получава пощата си. Йовков. И тя като всички носеше старомодна черна копринена рокля. Елин Пелин. Бащата седна на своя старомоден стол с кръгла кожена подложка. Г. Караславов. Старомодни обувки. Старомодна прическа. Старомодна шапка. 2. Прен. Който е с остарели възгледи и се придържа към остарели привички и традиции. Я гледай хорските мъже. Жените им облечени, ходят където си искат. А ти — старомоден човек, си ни откъснал от света. Елин Пелин. || Отживял. Тя е една обикновена бабичка с вкостенели старомодни привички и станали вече смешни обноски. П. Славински. Старомодната му вежливост не ѝ хареса. Старомодни схващания.
|