стàрост, -ттà, мн. няма, ж. 1. Период от живота след зрялата възраст, през който постепенно отслабва дейността на организма. Въпреки дълбоката си старост, той беше жилав и запазваше още сила. Вазов. Той от старост не може да ходи надалеч, та повече тук си посядва. Влайков. 2. Качество на стар. Щом се усмихне, става хубавица, не ѝ личи старостта. А. Каменова. И лежи тя все тъй скръбна, бледолика, / тя — дете, познало старостта. Смирненски.
|