стàрчески, -а, -о, прил. Който е присъщ, свойствен на старец; старешки. Някакво ново чувство озари старческото лице. Вазов. Сухите му жилести ръце трепереха от старческа немощ. Ст. Загорчинов. В леглото до нея спеше свекърва ѝ — тя усещаше до себе си кокалестото, старческо тяло. Дим. Талев.
|