стàрши, -а, -о, прил. 1. Който е по-висш, по-горен по длъжност, звание или прослужени години в сравнение с друг. Той не се боеше никак и паниката на по-старшия му колега го забавляваше. Дим. Димов. Кроткият и акуратен старши писар продължаваше да вписва още някои решения. Чудомир. Началник на подучастъка беше старши стражарят Флоров, по прякор Влаха. П. Вежинов. Зад една дълга маса седеше дебел старши стражар с разкопчана яка и нашивки по ръкавите. Ем. Коралов. Старши лекар. Старша сестра. Старши научен сътрудник. Старши сержант. Старши лейтенант. 2. Като същ. м. старши — военен, милиционер или работник, на когото е възложено да ръководи подразделение или група. Аз бях тогаз старши, началник на контрашайка. Йовков. В трюмовете под първата пещ работеха група матроси. Старши на групата беше подофицер Попов. Д. Добревски. □ Старши офицер — офицер с чин от майор нагоре.
|