ствол, ствòлът, ствòла, мн. ствòлове и ствòли, ствòла (сл. ч), м. 1. Надземна част на растение, от която израстват клони и листа: стъбло. Мястото беше прикрито от дебелите стволове на вековни дървета. Вазов. Вън от града, до една висока дъсчена ограда на някакъв чифлик, имаше стара голяма шипка, с преплетени стволи, отрупани с цвят. Елин Пелин.
|