|
стèгнат, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от стегна. 2. Като прил. а) Който е облечен добре, грижливо и спретнато; спретнат. Тоя хубав и спретнат артилерист е техен земляк. Йовков. Виж какъв левент си е намерила — стегнат, прибран. Г. Караславов. || Приготвен, готов с облеклото си за излизане; стъкмен. Появи се и Марга. Остави ги за минута, излезе и веднага пак се яви, стегната, пременена. Йовков. б) Прен. Дисциплиниран. Все повече се затвърдяваше съзнанието у бойците и сред народа, че партизанските отреди се превръщат в една стегната народноосвободителна армия с най-висока съзнателна дисциплина. К. Ламбрев. Благодарение на стегнатото ръководство всички задачи се изпълняваха навреме. Стегната организация. в) Който е със сгъстени, правилни редици. Стегнатите колони на взводовете се разпръсват по отделения. Йовков. Стегнат строй. || За крачка, маршировка — който се извършва отсечено. Стегнатата бригадирска крачка / отеква вдън дълбоката гора. Ив. Бурин. Един гвардейски взвод с барабан, тромпети и със стегната маршировка отиваше към двореца да смени караула. Дим. Димов. г) Прен. За език, реч, стил и под. — който е сбит, неразвлечен, строен. Той ги (правилата) беше запомнил добре, защото Цолов умееше да ги облича в точни изрази, стегнати и кратки като поговорки. Йовков. С изпускането на някои съюзи се постига благозвучна и стегната реч. д) За плетка — сбит, гъст. Стегната плетка. е) За сняг, кална земя и под. — който се е втвърдил от студ. Стъпките ми хрущяха по стегнатия сняг високо, самотно и като че ме гонеха. И. Волен. || За мускул — твърд, неотпуснат. Стегнати мускули. □ Със стегнато сърце (разг.) — с безпокойство, с тревога. Да не е нещо болен? — пита със стегнато сърце старецът. Ал. Константинов.
|