стèля се, -еш се, мин. св. стлах се, несв., непрех. Бавно се спускам, като покривам широка площ. Едри снежинки изобилно се стелеха по покривите. Смирненски. Настава есен. / Мъгла се стеле по полята. П. П. Славейков. || Обр. Мрак се стелеше наоколо и планината започваше да се губи. Ем. Станев. Есенен вятър полъхна, / вечер се стеле навън, / нейде далеко заглъхна / ехо от вечерен звън. Хр. Ясенов. || Прен. Разпростирам се, простирам се. Стелят се пред теб / угари, нивя. Ц. Церковски. Но ето я долу реката пенлива, / зад нея се стеле широка ливада / и сочни зелени градини на завет. Ем. п. Димитров.
|