|
стèна, -еш, мин. св. -ах, несв.,непрех. Издавам стон; охкам, пъшкам. То бе склопило очичките си, дишаше тежко и болезнено стенеше. Елин Пелин. Лазар започна да стене продължително — болеше го раната. Дим. Талев. || Обр. Чуй как стене гора и шума, / чуй как ечат бури вековни. Ботев.
стенà ж. 1. Отвесна съставна част на сграда или помещение, която служи като ограда отвън или вътрешна преграда; зид. Стаята беше с голи издраскани стени. Вазов. Дядо Недко украси и вътрешността на кръчмата — пребоядиса стените. Йовков. Ярко изпъкваха и се пъстрееха червените покриви и белите стени на къщите. Йовков. 2. Висока ограда на двор, градина или селище, изградена от камък или тухли. Всяка къща е заградена с каменна стена като кале. Каравелов. Войските на българския цар се пръснаха зад широкия ров край стените на града, хвърлиха мостове отвъд и чакаха знак да наченат бой. Н. Райнов. Крепостна стена. || Обр. Ние се изгубваме между две стени от дъбове и букове. Вазов. Скална стена. 3. Отвесна странична част на нещо. Притискам се до стената на окопа и се вслушвам. Л. Стоянов. || Всяка от плоскостите, които ограждат геометрическо тяло или кристал. Стена на призма. Стена на пирамида. 4. Прен. Преграда, пречка за общуване. Ленинизмът разруши стената между белите и черните, между европейците и азиатците. □ Китайска стена (книж.) — а) Истор. Голяма старинна стена, която огражда Китай откъм Монголия. б) Прен. Преграда, зад която не може да се проникне. Обкръжил се с китайски стени. Притискам до стената — чрез явни доказателства и факти принуждавам някого да признае нещо; изобличавам. Язовирна стена — специално изградена бетонна преграда за язовир.
|