стенàние, мн. -я, ср. Стон, пъшкане, охкане. Обикновено Виден стоеше вън, но щом чуеше стенанията на болника, затичваше се вътре. Г. Райчев. Само от време на време като изпод земята долитаха глухите стенания на умиращите. Ст. Загорчинов. Когато излезе вън, учителят чу долу, откъм Елкината стая, сподавени стенания. Г. Райчев.
|