стенобòен, -òйна, -òйно, мн. -òйни, прил. Само в съчет. стенобойна машина (истор.) — уред, машина за разбиване на крепостни стени; стенобитна машина. Живи ядра полетяват от всякъде към крепостта, стремителни и бесни атаки, които напомнят съкрушителните удари на древните стенобойни машини. Йовков.
|