степ, стептà, мн. стèпи, ж. (рус.). Обширна безводна равнина, покрита с тревиста растителност. Разстилаше се все една и съща пустинна степ. Йовков. Далеч, далеч — в степта безплодна, суха, / отмина сетната кола. Смирненски. И теб / ти се струва, / че чуваш /на тройка в степта необятна звънът. Вапцаров. Украинска степ. Бесарабски степи.
|