|
стèпен, -та, мн. -и, ж. 1. Стъпало в развитието на нещо. Между това възторгът достигна до най-високата си степен. Вазов. В последната степен на пиянството си той изгубваше способността да говори, не разбираше какво му приказват, не познаваше хората. Йовков. 2. Спец. Кръвна връзка между родители и деца като единична мярка за определяне на роднинство. Първи братовчеди са роднини четвърта степен. 3. Положение, йерархическо подразделение в служба; чин, ранг. Съдиите от всички степени, както и съдебните заседатели са изборни. Конст., чл. 19. || Звание, титла за висока научна квалификация. Научна степен доктор. 4. Йерархическо подразделение на съдебна или друга административна инстанция. Върховният съдебен надзор над съдилищата от всички видове и степени се осъществява от Върховния съд на Народната република. Кoнст., чл. 20. 5. За орден, награда — разновидност според големината на заслугите. Златен медал първа степен. Орден Кирил и Методий втора степен. Димитровска награда първа степен. 6. Мат. Обикн. в съчет. втора, трета и т. н степен — умножение на едно число съответен брой (два, три и т. н.) пъти само на себе си. Три на втора степен прави девет. Две на трета степен прави осем. 7. Грам. Особеност на качествени прилагателни и наречия да означават чрез специални форми как е застъпен признакът в даден предмет или действие в сравнение с други предмети или действия. Сравнителна степен. Превъзходна степен. □ До известна степен — донякъде. Той беше доволен до известна степен от това разрешение. До такава степен — дотолкова, дотолкова много. Обаянието му (на Иван Рилски) нараства до такава степен, щото самият български цар Петър му праща писмо и дарове и проси съветите му. Вазов.
стèпен, -пна, -пно, мн. -пни, прил. 1. Който се намира, расте или живее в степ. Тия диви степни коне ги употребяваха само за една работа: вършееха с тях. Йовков. Степни птици. Степна растителност. 2. Който е присъщ, характерен на степ. Срещу степния вятър засаждат дъбрави, / градове и заводи строят величави. Мл. Исаев. Местност със степен характер. 3. Който се състои от степи, в който се намират степи. Степна равнина. Степни райони.
|