стеснèние, мн. няма, ср. 1. Рядко. По-тясна част на нещо, тясно място. Стигнахме до стеснението на прохода. 2. Прен. Чувство на неудобство, неловкост, отсъствие на непринуденост; притеснение. Тя чуруликаше весело без стеснение и без преструвка. Вазов. Той се ядосваше на себе си, искаше да надвие това глупаво стеснение, да се държи свободно, да говори. Йовков. Само от свекърва си изпитваше стеснение и дори боязън — да не би да сгреши нещо пред нея. Дим. Талев.
|