стеснѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който при незначителен повод изпитва чувство на стеснение, неловкост, който се стеснява; срамежлив, свенлив. Не беше това стеснително и срамежливо момче, което се червеше и объркваше пред нея. Йовков. Тя беше само прекалено добродушна, стеснителна и боязлива. Г. Райчев. 2. Който изразява стеснение. Тази хубава, виновна и стеснителна усмивка стопи уплахата. А. Гуляшки. Стеснителен поглед. 3. При който човек изпитва стеснение, неудобство, неловкост. След настаналото стеснително мълчание Висковски ни извика. Вазов. 4. Който цели ограничение; ограничителен. Стеснителни мерки. Стеснителни закони.
|