стесня̀вам, -аш, несв.; стесня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Намалявам широчината на нещо, правя го да стане по-тясно. Висока букова и дъбова гора кичи склоновете на двете урви. Дясната се приближава към лявата бързо и стеснява реката. Вазов. || Намалявам размерите на нещо, правя го да стане по-малко по размер, по обсег; стягам. Потерята ставаше все по-дива, стесняваше кръга, обграждаше хайдутите. К. Петканов. Работниците гледаха как въоръжените непознати хора стесняваха обръча и ги приближаваха все повече. Дим. Ангелов. 2. Прен. Налагам ограничение, ограничавам (свобода, воля и под.). Щом не стеснява свободата на другите, може да живее както обича, няма нищо — обясни Кандов. Вазов. 3. Разг. Събирам повече хора да живеят в едно жилище. Стесниха ни и трябваше да дадем едната стая. || Разг. Притеснявам. — Ще додете у дома, ще живеете у нас. — Но, госпожо, може би ще ви стеснявам. Йовков. Взе кака Дина сякаш да им дотяга, да им пречи, и като че ги стесняваше. Влайков. 4. Прен. Карам някого да изпитва чувство на неловкост, неудобство, лишавам от непринуденост в държането. Стефчовото присъствие стесняваше гостите. Вазов. Тя усещаше особеното внимание на тия непознати хора и това я стесняваше. Г. Караславов. стеснявам се, стесня се страд.
|