стесня̀вам се, -аш се, несв.; стесня̀ се, -ѝш се, мин св. -ѝх се, св., непрех. 1. Ставам по-тесен, намалявам широчината си. Клисурата се стесняваше и добиваше твърде див и горски вид. Вазов. Полето се стесни, навлязохме в малка зелена лъка. Елин Пелин. Пътят се стесни и стана каменлив, под копитата на конете запращяха искри. Ст. Загорчинов. || Ставам по-малък по размер. Кръгът се стеснява, войниците се приближават, за да видят по-добре. Йовков. 2. Разг. Прибирам се, събирам се на по-тясно място; сбивам се. Редиците се стесниха. || Събирам се да живея с повече хора в една квартира. Стеснихме се в къщи, защото дойдоха и други да живеят у нас. 3. Прен. Изпитвам стеснение, неловкост, неудобство от нещо, изгубвам непринудеността в държането си. Той говореше разумно и свободно, без да се стеснява. Вазов. Когато биваше в къщи, той все гледаше да се надвеси над люлката, но повече скришом — стесняваше се, боеше се да прояви пред други очи своята голяма радост. Дим. Талев. Чувствувах, че всичко излиза пресилено. Войниците се стесняваха от мене, отбягваха погледа ми. Г. Райчев.
|