|
стѝга, мн. няма, ж. Диал. Настигане, стигане. Пътят е дълъг, няма стига. □ Добра стига (диал.) — поздрав при настигане на път. Добра стига, хей юнаци! — някой се обади. Вазов. Добра стига! — поздрави ги той и без много да му мисли попита: — Бре байовци, накъде се отива за ада? Елин Пелин.
стѝга нареч. За израз на заповед, подкана, пожелание — не е нужно повече; доста, достатъчно. — Стига, стига — извика гневно и нетърпеливо кметът — нямам време да се занимавам с вашите глупости. Ал. Константинов. Стига! Не ти давам да пиеш капка повече. Елин Пелин. Дърто, стига си дрямал! Хайде, лягай си! К. Петканов. □ Стига да, стига само да — сложни подчинителни съюзи за изразяване на условие; достатъчно е да. Човек всичко може да достигне, стига само да иска. В. Друмев. А от езика може да се извлече всичко, стига да има майстор, комуто да е отръки. П. П. Славейков.
|