стѝгам, -аш, несв.; стѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. стѝгнат, св., прех. 1. Изравнявам се с някого, който се движи пред мене в същата посока; настигам, застигам. Из пътя стигахме и срещахме много хора кои с файтони, кои пеши. Влайков. Ние колкото да бягаме, ще ни стигнат. Вазов. 2. Изравнявам се с някого по ръст, по положение и др. Такъв беше редът в занаята — години минаваха и никой не даваше да го стигнеш, да го изпревариш. Дим. Талев. Синът бързо израсна, та стигна баща си. 3. Отивам, дохождам до определено място или цел; достигам. Ако ли, мале майноле, / жив и здрав стигна до село, / о, тогаз, майко юнашка! Ботев. Те стигат до хълма и започват да се изкачват нагоре по стръмнината. Йовков. От там, де целий свят отива. / той, рано стигнал, се завръща. Дебелянов. Стигаме до портата на затвора и, като снабдени с билети, мислехме, че ще си влезем свободно. Ал. Константинов. Стигам в заставата и виждам, че от другата страна също тъй пристигат катъри, натоварени с провизии. Йовков. || Идвам до някого, за когото съм предназначен. Писмата не стигат до читателите. Стоката не стига до консуматора. 4. Дохождам до някакъв предел, граница, степен. Ние се сговорихме да опитаме до къде може да стигне потребността на бай Ганьо за удобства. Ал. Константинов. До къде стигнахме, братя селяни! Да няма капка вино в селото, за комка да не оставите! Елин Пелин. Водата стига над ботушите му, краката му нагизват цели. Л. Стоянов. Килограм пшеница стига до петнайсет лева. Г. Караславов. Стигнах нормата. Работата стигна до бой. 5. Досягам, допирам до нещо. Той каза добро утро и сви устата си, краищата на които стигаха почти до ушите. Елин Пелин. Страшно беше да се погледне: голям, надут, пораснал като гемия, търбухът му ще стигне земята. Йовков. Спусна се и цял се протегна, подигна се дори на пръсти, за да стигне ламбата с ръка. Дим. Талев. || Простирам се. Славата на Сали Яшар стигаше вече твърде надалеч. Йовков. На изток започваха борови засаждания, които стигаха до Дервентския проход. Дим. Ангелов. 6. Достатъчен съм. Шепата защитници не стигаха, за да отблъснат страшната сган башибозуци. Вазов. И виждаш: цялата земя не стига / едно сърце да погребеш. Смирненски. На едни кола грънци една сопа стига. Послов. Не ми стига време за всичко. || Само 3 л. Давам възможност, позволявам. Ех, работя си и градинката Работя я, колкото ми стига силата. Влайков. 7. Прен. Постигам, сполетявам. Майчината клетва е лошо нещо, майчината клетва стига! Йовков. Венчай, куме, венчай, / венчай, не проклинай, / че кумова клетва / стига и разсипва. Нар. пес. стигам се, стигна се страд. □ Стига ми ръка (диал.) — мога, в състояние съм, имам възможност за нещо. Аз вас ви обичам и, колкото ми стига ръка, ще ви помогна. Елин Пелин. Стига ми умът (разг.) — разбирам, проумявам, сещам се. Толкова ли ти стига умът? Хич бай ти Ганьо опозиция става ли, бе момче? Ал. Константинов.
|