стил, стилъ̀т, стилà, мн. стѝлове, стѝла (сл. ч.), м. (лат.). 1. Съвкупност от отличителни особености в съдържанието, изразните форми и структурата, характерни за произведенията на изкуството от дадена епоха, нация, школа. Тия черквици и параклиси, градени във византийски стил, имаха еднообразен кроеж и форма. Вазов. На пътищата придават красота и построените в италиански стил мостове. Г. Белев. Романът е написан в стила на реалистическата литература. Модернистичен стил. Архитектурен стил. || Своеобразие в творческия маниер на отделен писател, художник. 2. Съвкупност от характерни похвати за използване на средствата на езика при изразяване на мисли, идеи; слог. Направи го тъй, малко по писателски. Дай му по-висок стил и тури огнени думи. Елин Пелин. Аз не пропущах да похваля точността и хубавия стил на съобщенията му. Йовков. Канцеларски стил. Необработен стил. Гладък стил. Научен стил. Художествен стил. 3. Съвкупност от черти, присъщи на метода, похвата, маниера в някаква работа, игра и др. Стил на работа. Състезания в свободен стил. □ Нов стил — летоброение по григорианския календар. Стар стил — летоброение по юлианския календар.
|