стѝна, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. Губя топлината си; изстивам, изстудявам се. Претръпна пак и бавно се отпусна / да стине посинял юнашкий труп. П. П. Славейков. Евстати помълча, загледан в чая, който стинеше в канчето. А. Гуляшки.