стѝскам, -аш, несв., прех. 1. Държа и силно стягам с ръка, клещи и др. И тя му пое пушката в лявата си ръка, като стискаше с дясната детето. Вазов. Жени и мъже тачат към вагоните, стискат ръцете на кондуктори и спирачи. Йовков. Десницата му крепко стиска тежкия стоманен чук. Смирненски. 2. Присвивам, прилепям плътно и силно. Подхвърлената хапка кучето я ловеше още във въздуха, стискаше след туй челюстите си, като че не то, а друг някой беше изял хляба. Йовков. В погледа му тежеше голяма грижа и още по-упорито стискаше той тънките си устни да не изрече излишна дума. Дим. Талев. 3. За обувка или дреха — стягам, притискам. Новите обуща немилостиво стискаха краката. Г. Райчев. 4. Прен. Разг. Правя усилие да се сдържам, да понасям, да търпя. Имах някакъв недъг и той чоплеше душата ми непрестанно и не ми даваше покой. Но стисках яката и не се издавах пред хората. Елин Пелин. 5. Разг. Пестя, не давам да се харчи. Колкото му останеше в кесията, чичо Венко го стискаше и не обичаше дип да го отделя за къщен масраф. Влайков. Зная ви вас. Стискате парата, докато закопате човека. А. Каралийчев. стискам се страд. Продавачът не позволява да се стискат дините. □ Стиска ми (ти, му и т. н.) (разг.) — имам смелост, смея. И нека го вземат, ако им стиска. Влайков. Можеш ли да възразиш? Стиска ли ти? Чудомир. Стискам зъби — правя усилие да се сдържам; търпя. Стискам палци (разг.) — стискам палците на ръцете си за успеха на някаква работа, която се извършва.
|