стих, стихъ̀т, стихà, мн. стѝхове, стѝха (сл. ч.), м. (гр.). 1. Отделен ред в стихотворение. Сам Странджата пригласяше прав на песента и когато се запя стихът: „Ах, любезно отечество, за теб ще се бия!“ той дойде в извънредно вълнение. Вазов. А като някой врязан в мрамор стих / там свети Пантеонът с пламък тих. Ем. п. Димитров. 2. Разш. Само мн. Стихотворение. На младини кой не е „бивал поет“, т. е. кой не е писал стихове? П. П. Славейков. Тоя трепет на сърцето ми — това са тия малки стихове, които ви поднасям в тая книжка. Елин Пелин. Ето аз дишам, / работя, / живея / и стихове пиша. Вапцаров. 3. Стихотворна реч. Свободата възпявам / и в стихове, и в проза. Вазов. Стихът на Яворов е богат и музикален. Драмата е написана в стихове. □ Бели стихове — неримувани стихове. Песента беше проста, в бели стихове, по духа и размера на народните ни песни. П. П. Славейков.
|