стѝхвам, -аш, несв.; стѝхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Преставам да звуча, да се чувам; заглъхвам, притихвам, утихвам. Публиката се раздвижи и избухна в гръмогласни поздрави и ръкопляскания, които дълго не стихваха. Елин Пелин. Стихнаха глъчките и тропотът на стадата; сегиз-тогиз се откъсне издалеч звън от хлопатар. П. Ю. Тодоров. И оркестърът въздъхна, стихват плачещи акорди, / гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак. Смирненски. Шумната врява по площада взе да стихва, млъкнаха една след друга и гайдите. Дим. Талев. 2. Прен. Намалявам силата си, отслабвам, изчезвам. Теодосий дълго го чува да охка на леглото, а когато навремени болката му стихваше, старецът четеше молитви. Ст. Загорчинов. Русите не идваха. Радостта на преспанци започна неусетно да стихва, да гасне. Дим. Талев. Бурята стихна.
|