стихѝен, -ѝйна, -ѝйно, мн. -ѝйни, прил. 1. Който се отнася до някоя природна сила, стихия. Като гледаш тоя страшен процеп в планината, неволно си представяш стихийните сили, които са играли тук. Вазов. 2. Който се дължи на действието на природна сила, стихия. Стихийно бедствие. 3. Който се проявява като стихия; много силен, буен. Аз загасих свещта в килията и с трепетно удоволствие слушах стихийния рев на бурята отвън. Вазов. В игра стихийна уморени, / почиват яростни вълни. Яворов. Стихиен дъжд рукна и потопи земята. А. Каралийчев. Стихиен пожар. Стихийно нападение. 4. Прен. Който става без предварителна подготовка; неорганизиран. Богомилското движение, като стихиен селски бунт срещу феодалния строй, беше едно действително народно движение. Т. Павлов.
|