стихотвòрец, мн. -рци, м. Автор на стихове; поет. Той бе и стихотворец. Пишеше гладки стихове и ги четеше с тих напевен глас. Вазов. || Пренебр. Съчинител на стихове; стихоплетец. □ Първи стихотворци — автори на първите стихотворни произведения, написани през епохата на Възраждането у нас.
|