стѝчам се, -аш се, несв.; стекà се, стечèш се, мин. св. стèкох се, стèче се, прич. мин. св. деят. стèкъл се, -кла се, -кло се, мн. -кли се, св., непрех. 1. За вода, течност — тека надолу, спускам се. Ръмеше ситен дъжд; по стъклата непрестанно се стичаха бистри капки. Г. Райчев. Дъждът валеше упорито. От широката стряха се стичаха струйки, капеха продълговати капки. Ем. Станев. Пот се стичаше по лицата на всички и в гънките на набитата с въглищен прах кожа оставаха кални бразди. Ив. Мартинов. 2. Диал. За поток, река — сливам се, та образувам общо течение. Там дъждовните води се стичат и правят вир. Вазов. Закапаха стрехи, стекоха се бари по двора. П. Ю. Тодоров. 3. Прен. За множество — дохождам на едно място, събирам се, струпвам се. Имаше там няколко хиляди души селяни избиратели, стекли се от цялата околия. Вазов. И бедните и прости люде се стичаха от всички краища. Г. Караславов. □ Обстоятелствата се стичат (книж.) — събират се, случват се различни обстоятелства в определен момент. Обстоятелствата се стичаха най-благоприятно за революционната организация. Яворов.
|