|
стòйка1 ж. 1. Изправено положение на тялото при стоене; стоеж. В стойката и вървежа му (на коня) се чувствуваше и природно достойнство, и трайните следи на една дълга дресировка. Йовков. 2. Особено положение при стоене; поза. Боева стойка. || Напрегната неподвижна поза на ловно куче при откриване на дивеч. Кучето застана като вкопано и направи стойка. Н. п. Филипов. Изведнъж Зъмка направи стойка. Сигурно беше подушила неочаквано пъдпъдък. Ем. Станев.
стòйка2 ж. Дървена или металическа подложка, на която се поставя нещо да стои изправено. Стойка за пушки.
|