стòйност, -ттà, мн. -и, ж. 1. Иконом. Абстрактен обществено необходим човешки труд, материализиран в дадена стока. Законът за стойността действа чрез парите и цената. 2. Количеството на вложения обществено необходим труд в дадена стока, резултат на материалното производство; цена. Докторът хвана да прави движение, като че брои пари, за да им докаже, че е готов да заплати стойността на изгорелите снопи. Вазов. Разменна стойност. 3. Прен. Важност, значение, цена. Нравствената стойност на една постъпка се определя не от мотивите ѝ, а от съзнанието за последиците ѝ. Дим. Димов. Един младеж даде желаните показания, но те са без особена стойност. Хар. Русев. Ако неговият труд има стойност, поколенията няма да го забравят. Д. Немиров. 4. Мат. Числена величина на нещо. Абсолютна стойност. Релативна стойност. □ Потребителна стойност — способността на даден продукт да задоволява човешка потребност.
|